Днес в София се изсипа един дъжд ,та цял порой..И стана бедствие- потопи по улиците , спряни трамвайни линии , а хората с лодки ги извозват от Надежда....Ами какво ли щеше да стане ако през милата ни родина мине едно торнадо ?! Стоя , гледам новините и се ядосвам .Яд ме е на управниците , яд ме е на цялата тази неуредица и от  безсилието , което чувствам,..А съм само на 23 и аз трябва да съм част от светлото бъдеще на моята страна !Понякога си мисля ,че е време да замина някъде и да не се връщам  ,да знам за какво уча и за какво работя.Преди време бях на среща с работодатели, организирана ,за да можем ние завършващите да получим актуална представа за възможнотите  на трудовия пазар...И там една "изтупана "  госпожа обясняваше как в министерствата има място за нас -младите специалисти И същата тази госпожа бе толкова възмутена , когато бе зададен въпросът за заплащането ..А по -късно се разбра ,че става дума за 268 лева! След тази среща се чувствах  омърсена , унижена , бях обявена за алчна и едва ли не продаждна! Ние всички млади хора бяхме заклеймени като сребролюбци , които нямат знания , но имат претенции и то големи ! Имах чувството ,че явно едва ли не сме такава тежест за бъдещите ни работодатели ,че трябва да ги боготворим за възможността , която ни дават и парите , които ни даряват! 
Та на фона на цялата ни държава все по -често се замислям , защо се върнах в България ?! Мисля си ,че няма да ми липсва , че ще си живея много по - добре и ще бъда много по- добре оценена! После се сещам ,за нещо коието ми се случи докато бях далеч , далеч от моята страна .Мисля си ,че тази случка ще си я помня като най- ярката емоция от този период! Та докато бях в Америка решихме с мои приятели да отидем на екскурзия в Ню Йорк и естествено да посетим емблематичните за този град места едно от , които е Статуята на свободата. Чакаме си ние на една дълга опашка  и гледаме един човек , свирещ на цигулка .Приближаваме го и той ни пита от къде сме .А ние злорадо му казваме , защото сме 100 процента сигурни ,че няма да знае за същетвуването на милата ни родина .И о какво бе нашето изумление ,когато този човек засвири химна ни на цигулка .Наистина чувството бе незабравимо , да стоиш там на другия край на света и да чуваш нещо толкова мило и свидно .....Винаги , когато се сетя за това чувство , знам защо съм все още тук в моята Родина!